- Омск към Иркутск
- Омск към Иркутск
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .За нула бройки ги намерих , като на последното място имаше и сервиз за смяна , така че се нареди всичко . Да ама в сервиза се чака ред , защото всички часове са дадени . Обясних какво правя и че нямам време . Извикаха едно момче да дойде от друг сервиз , тук нямало свободни . Казах че и сам мога , но ми отказаха категорично . Ако съм го сменял сам , да съм излязъл на улицата , но за такова нещо глобата била голяма . Съгласих се иначе хорат бяха любезни , почерпиха ме с чай ( не ми хареса ) ама иначе щях да ги обидя . Виждам , че се стараят да станат бързо нещата .
.
.
.
Времето обещава да се разваля и реших да се облека предварително за дъжд , да хапна и да си взема сандвич за из път .
.
.
Дъжда не закъсня , но и температурата падна изведнъж , започнах да карам на 10-12 градуса , поносимо ама взеха да ми замръзват ръцете . Гумените ръкавици са супер , ама не топлят . Видях хубава безиностанция и спрях да зареждам гориво - какви комари , жив ще ме изядат . Не мога да заредя гориво , извиках служители от бензиностанцията , мен ме хапят , не се трае . Дойдоха докато зареждах ги попитах защо има толкова много комари . Въпроса беше излишен - навсякъде около мен тайга , мочурища , блата . Не можеш да мръднеш и 20 см встрани , нагазвах до колене във вода . Аз съм с ботуши и реших да пусна една вода . Уви , не става - нямам толкова ръце да се пазя .
Хората казаха че сега е добре , другия месец като излезе чернокрилката ( вид муха с черни крила ) ставало страшно . Тези мухи хапят , имплантират подкожно яйцата си , където намерят без значение човек или животно , не можело да стоиш на едно място . Тръгвам , като карам по добре , пак вали , къде по силно къде по слабо . На пътя пак катастрофа , но видях че хората се караха значи са здрави , това е най важното .
Исках да дръпна колкото се може повече километри за да не карам през вечерта . Не ми се мисли да карам в тайгата вечер и да вали дъжд . Дъжда става толкова силен на моменти че искам не искам връщам газта . След няколко часа езда така огладнях сериозно . Избирам си местата за хапване . Търся закусвалня столова и ли нещо такова защото там се храниш бързо и по евтино . Нямам време за ресторанти . Има ги на пътя колкото искаш . Намерих си такава и мястото се оказа много хубаво , има и магазинче може да си купиш нещо за из път .
.
.
.
Влязох вътре и за момент заведението утихна , всички те гледат сякаш си извънземен , съответно веднага започват да те обсъждат . Нормално където и да отида с тези дрехи предизвиквам внимание . А пък като започна да се разхвърлям даже спират да ядат , сякаш не знам какво ще видят . Но в тази част на света , такива като мен са атракция . Нахраних се добре , постоплих се малко . Запомнете дребните неща които ти създават комфорт гонят стреса . Имах сили да продължа спокойно вече , така че пак на мотора и газ към Новосибирс к. След около три часа подминах Новосибирск , реших да карам до където мога и да намеря стая по пътя . Взе да вали здраво температурата стана 8 градуса . Хубавото донякъде е че изчезнаха комарите само мухите останаха .
Започнаха и краката да замръзват в ботушите . Сложих си и другите два чифта чорапи , но нямаше кой знае какъв резултат . Стана още по студено а никъде не видях нормална гостиница . Предположих че е около 6 градуса , излиза пара от устата ми и ми замръзва носа като е извън бонето . Друг фактор който започна много да ме притеснява е разреждането на бензиностанциите . Досега бяха на около 100 - 150 км а сега някъде към 150 - 190 км. Ако пропусна , не ми се мисли дали ще изкарам до следващата . Пак започна играта с табелите , направо не е за вярване , много ме дразни , гледам да не обръщам внимание . Не мога да намеря гостиница почти няма по пътя . Започна да се стъмнява и вече съм вир вода , дъжда не спира .
Най после видях столова и спрях . Нямах намерение да ям , ама имаше вкусни и различни неща . Попитах за стая . О ужас , отсреща ПЕПЕ . Гледа тъпо и мълчи ... повторих въпроса . Отговори най после е че има . Колко струва и условията какви са , отново нямаше отговор . Казах й да се събуди . Тук била , ама не знаела . Казах и да извика някого . Не било в нейните задължения , да съм чакал . На стената да бях говорил , щеше да ми отговори . Да ама взе да ми става студено , мокър съм и ако така продължава , ще ме втресе . Не е добре . А пък и взе да се стъмнява . Казах й да намери някого иначе , ще започна да викам и докато не доведе някого няма да спра и накрая ще и отида на гости - знам къде живее .
Естествено че не знаех , ама и тя не знае , че не знам . Видимо ядосана , хвърли списанието което държеше . След около минута дойде с една възрастна жена и докато вървяха към мен чух ПЕПЕТО да й казва да извика милиция . Жената и каза да отиде на мястото си и дойде . Поздравих и обясних всичко , седна на масата срещу мен и на свой ред ми обясни че мястото е скъпо и не е добро . Било спирка на автобуси и често имали проблеми . Отделно от това , ами няма топла вода и стаите са студени . Беше много любезна , поговорихме си от къде съм , къде отивам - стана й интересно . Нормален човек . Посочих момичето и тя ми кимна с глава - ПЕПЕ . От съседното село , по някаква програма за заетост , но нищо не ставало от тях . Попитах за друг мотел и ми отговори че няма . Само в града съм можел да намеря ( Кемерово ) .
Да ама до там почти двеста километра , аз целия съм вир вода . Изрази съжаление , но това било . Стъмни се и карането стана трудно . Взе да ме втриса от студ , не си чувствах ръцете и краката , каската ми се намокри около лицето . Най после се добрах до града , тракаха ми зъбите , прогизнах много здраво . На една безиностанция преди града попитах за хотел . Оказа се че това е миньорски град и хотели почти няма . Имало някакви ама били много скъпи . Дойде едно момче да зарежда и го попитах и него . Той първо се замисли и после отиде до колата . Вътре имаше едно момиче , попита я за хотел и тя веднага каза че на летищети имало , не бил нищо особено , но незнаела друг .
Попитах накъде се намира , оказа се че е съвсем близо . Благодарих и газ към летището . Дъжда стана проливен . Намерих хотела , заприлича ми на бивше общежитие , но входа заключен . Виждам че светят някакви прозорци . А сега де ? стана тя , ами ако не работи . Повъртях се около него и от другата страна намерих отворена врата , табела че хотела е на третия етаж . Едвам се качвам толкова бях се накиснал и натежал че не ми се вдигаха краката . Качих се на етажа и пред мен пише " рецепция " . Като се загледах , всичко сковано от палети , ама доста грубо , навсякъде стърчаха незабити докрай гвоздеи . Вътре две възрастни жени си говореха и гледаха телевизия .
Като ме видяха малко се уплашиха , аз стоя пред тях с каска на главата само очите ми се виждат целия мокър , буквално стана локва около мен . Не мога да си сваля ръкавиците , не си чувствам ръцете . Но едната жена бързо се окопити име попита какво желая . Казах и че искам стая с душ . Имало стаи , но банята е обща на етажа , но е хубава . Цената поносима . Поисках да видя стаята . Изненадах се колко беше хубава и чиста , спретнато , телевизор , хладилник , голямо легло , но беше студена . Жената се замисли и ми каза че не е разрешено , но щяла да ми даде духалка . Съгласих се и отидох да платя . Дадох си паспорта и жената доста се учуди като разбра откъде съм . Говореше много добре и изразително , много правилно и ме поправяше ако не изговарях думата както трябва .
Бивша учителка , сега пенсионер . Попитах къде да оставя мотора . Отсреща има портал на летището охранявана зона е там - да съм говорел с охраната , тук пред хотела не било добре . Благодарих и отидох , спирам пред портала и веднага излезе някакъв полицай с мушама и под нея леко се подава дулото на АК 74У . Беше се напомпил и се развика защо спирам тука , охранявана зона било ит.н. Погледнах и видях : навсякъде ГСМи . Обясних че от хотела са ми казали и че няма къде да оставя мотора на сигурно място че съм от България и за обиколката . Прояви веднага разбиране и ми каза да го преместя отсреща до една лампа за да може да го наблюдава .
Излезе разбран човек - много бързо вдяна . Благодарих , взех един куфар от мотора и в хотела . Разхвълих се веднага и под душа . Наистина банята беше хубава с кабинка и вана , жената каза че топла вода колкото си искам имало и аз се парих почти час . Пак пране и къпане . Стаята беше се затоплила - кожените дрехи тежаха цял тон . Започнах да ги суша на духалката . Носех си малък газов котлон и посуда , веднага си направих горещо какао с кондензирано мляко купено по рано , 50 уийски , един аспирин и взех да се отпускам . Днес карането беше много изтощително заради студа и дъжда . Видях на летището че температурата беше 8 градуса , но имах чувството че е по ниска .
.
.
Наспах се , изсуших дрехите и на сутринта облечен , опакован и подготвен за път . Свърши ми спрея за веригата , заради дъжда пръсках на всеки 100 - 150 км . Беше още по студено от вчера . На летището показваха 6 градуса . Благодарих на охраната . Тръгнах обратно към града и се натъкнах на някакви складове и отпред магазин за колелета и мотори . Тъкмо отваряха - имаха спрей , така че си взех веднага . Замириса ми на печени закуски и се оказа че на гърба на магазина продават и пекат закуски . Отидох и видях , че имат само " курник " . Някаква азиатка - мисля че спомена , че са узбеки ми каза че са топли и много вкусни . Купих си един . То е нещо като нашите милинки в средата има картофи и пилешко месо . Не особено вкусно , но беше топла и хранителна . Важното е да не се спира да се яде .
.
.
Градът нищо особено , някак си мрачен ми се стори , продукт изцяло на соц. строителството . Навсякъде около него мини за въглища . Тук се добиват кузбаските въглища с които се топлим и ние . Излязох от града и поех към Иркутск .
.
.
.
